Мокриево се намира в подножието на планина Беласица с надморска височина 340 метра. Съществуват две версии за произхода на името Мокриево. Едната е, че произхожда от гръцката дума „макро”, което означава голямо или дълго, а втората, че произлиза от думата „мокро” – място, богато на вода. Над селото се намира кула, наречена Пирго. Смята се, че тя е от времето на Самуил и битката при Беласица на 29 юли 1014 година. Заради това всяка година на 10 август (29 юли според стария календар) всички жители се изкачват там, където са и трите стари явори съвременници на битката (единият явор беше изсечен неотдавна).
Селото се споменава за първи път в хартата на братята Иван Драгаш и Константин Деян и майка им Евдокия от 1376-77 година, когато е подарена на светогорския манастир „Св. Панталеймон”.
През 1870 година е основано първото училище в селото. В началото на ХХ век е имало две училища – патриаршеско (гръцко) и екзархийско (българско). Днес в селото има начално училище. В Мокриево има поща, здравна станция, ветеринарни служби, футболен клуб „Подгор”. Селската църква „Св. Панталеймон” е построена през 1870 година. Изографисана е през 1874 г от Андон Петров от с. Гари, Дебарско.
Празникът на селото се отбелязва на 9 август.
Според преброяването от 2002 г. в Мокриево има 1211 жители и 317 семейства. Намаляването на населението се дължи на масовото изселване в чужбина. През 1981 г. жителите в селото са били 1499.